За книгата: 2007 / В най-критичния момент, когато изглеждаше, че Русия е загубила войната, император Николай II, жертвайки се отново, пое върховното командване и привидно безнадеждното отстъпление спря. Но тази саможертва на Николай II не беше оценена нито от хората, нито от обществото и ролята му в командването на армията по време на Първата световна война все още не е проучена. Защо император Николай II пое върховното командване, какъв беше неговият принос в ръководството на войските, защо, след като най-накрая доведе страната до прага на победата, той беше свален от престола с активното съдействие на армейския елит? Тази работа се опитва да отговори на тези въпроси..